Знам, че ме харесваш дългокоса,
сплела от косите си хамак.
И очакваш в унес сенокоса
в слънчев юли да ни срещне пак.
Знам, че е харесваш босонога,
пиещ с устни рукнали сълзи.
В грехове, макар и в изнемога,
приемам аз сияйните звезди.
Знам, че ме харесваш зажадняла,
вперил поглед в моята душа,
но е рано още за раздяла,
без любов и теб - ще съгреша!
© Мери Попинз Всички права запазени