Много пъти пропадах във бездна,
но страх ме е още от тъмното
и още си пия сама водката,
говорейки единствено с нищото.
Много пъти пропадах във бездна,
наивна бях и скъпо си плащам,
за всяка своя глупава грешка,
че на лъжите ти сляпо повярвах.
И боли ме все още, ужасно боли,
но бремето на плещите си нося,
а лицето ми, обляно в сълзи,
вехне от мъката, погрознява.