Дъждът по прозореца
е мелодията на онази поема,
която остана помежду ни
неизказана
и безкрайна – една теза
с начало добре вкоренено
и нямаща нужда от думи
или доказване.
Плющи в мен и отеква във теб
многоточие от капки излято.
© Надежда Тошкова Всички права запазени