28.11.2017 г., 23:12 ч.

Между многоточия 

  Поезия » Любовна
394 5 8

И в утрото ще стъпя като в сън,
разкъсвана на хиляди посоки,
безвременна, обърната навън,
и хвърлена в безкрая надълбоко...
Часовници с мълчание троша,
горя като фитила на комета....
сърцето ми пробива светлина, 
Избликва между режещи парчета... 
Родена в плът, сега се раждам в дух. 
Съзнанието пламъка стопява.
И миг след миг, пак зная, че съм тук. 
Че ти си тук, не мога да забравя. 

© Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??