Мнозина призваните, малцина избраните

"А един от старците заговори и ме попита: тия, облечените в бели дрехи, кои са и откъде са дошли? Аз му отговорих: ти знаеш, господарю. А той ми рече: те са, които идат от голямата скръб; те опраха дрехите си и ги избелиха с кръвта на Агнеца.Затова са пред престола на Бога, Комуто и служат денем и нощем в Неговия храм; и Тоя, Който седи на престола, ще се всели в тях;няма вече да огладнеят, нито да ожаднеят; тях няма да види слънце, и никакъв пек;защото Агнецът, Който е сред престола, ще ги пасе и води на живи извори водни, и Бог ще отрие всяка сълза от очите им."

Откровение
Глава 7
13 - 17

Той вървеше по мокрите улици
с насрещните фарове и те заслепяваха
сухите му очи, а сакса извиваше някъде
онази тъжна мелодия позната от изминал живот
той строеше измислени къщи
и си играеше с Бог
онази страшна игра
защото Бог го целуна
защото Бог искаше той да седи от дясната му страна
те живееха нейде в различни страни
но бяха едни
те бяха същи за нея
сакса и гайдата
извиваха онази тъжна мелодия
все още боли
все още не знаеха
те бяха живи
и почти и се довери
тя каза
искам те жив
целуни
очите ми
ръцете
са твоите..