Човечността изгубва своя облик

и гърчи се притворила очи.
Тиктака в скръб житейският часовник,
и търси  съкровените мечти.

Проскърцва изтънялата сърдечност
изкачва се по стръмния живот,
а наглостта на вялата небрежност
препречва пътя на човешки род.

Залива ни прехвалената слава
на парвенюто с пищна суета,
отваря се на жлъч и злост олтарят,
за да погълне пътя на честта.

И тръгва съвестта към парвенюто,
за да измие фалша от света.
Загърбва на заблудата ревюто,
разчупва на гротеската леда!