Предателство,
мое най-вярно приятелство,
само ти неизменно до мене стоиш:
с мен уж се радваш,
с мен уж скърбиш
и винаги изглеждаш
загрижено, мило, добро,
но и двамата знаем -
ти си мръсно и зло.

Веднъж те намирам в приятел мой, стар,
в усмихнат колега,
в общественик с жар,
в родственик близък,
в красива жена,
Предателство,
нима ти владееш света?
И макар че го зная,
не мога,
не искам да свикна
и търся пак
човек в човека
да обикна,
но от него изскачаш
вечното, ти
и нагло ме гледаш с нечисти очи.

Предателство,
мое тъй постоянно приятелство,
понякога ти се промъкваш в мен.
Тогава се мразя
и се чуствам сломен,
и паднал най-долу
в човешката кал,
от болката обич събирам
и утре, знам, ще съм я дал
на някой, случайно преминал,
носещ с неправо име "Човек",
решил да ни срещне отново
с теб.
Но не мога, не искам да бъда сломен
и всеки път съм
по-силен,
по-вярващ,
по-можещ.
Уверен в човешкото в мен.
И сякаш се раждам отново,
поемам по своя си път,
преплетен с толкова други,
и знам - ще те срещна,
ще усетя дъха
и ще чуя твоите думи.

Предателство,
мое тъй старо приятелство,
с тебе се знаем отдавна -
не помня -
май че от първия ден,
но кажи ми,
в гроба ще слезеш ли с мен
или там
и ти ще ме предадеш,
ще ме оставиш на мира,
най сетне ще спреш
да ми поднасяш с усмивка
горчивия хап
с всеки мой близък,
с всеки познат?