И всеки път отивам и се връщам

и аз като една вълнá,

но тя в морето се завръща,

а с мен не е така.

И всеки път си тръгвам

без да мия от устните солта

за спомен мидичка си вземам

една сълза оставям на брега.

И всеки път самотна чайка

ми маха с крилото си за сбогом

не, а за довиждане:

"Ще те очаквам пак на този бряг"

Една картина на бряг, море и чайка,

жена с мидичка в ръка,

но аз не съм това.

Аз тука си живея на този бряг

и с моето море

говориме си ежедневно

и нищо че е Черно то

на него аз оставам верно.