ВТ (Вили Тодоров)
620 2657
16.04.2007 г., 16:42 ч.

МОЕТО ДАО  

  Поезия
868 0 17
 

Дойдох отнякъде,

пътувам за никъде...

Уморих се.

Да почина поседнах

и погледнах назад.


До Мцири седях и тъгувах,

бленувах за Анабел Ли,

в ръжта цъфнала се целувах,

Белла ме следеше с очи.  

Със Саломе дълго танцувах

сред цветна тишина

и после тя подари ми

една падаща звезда.


Клади аз търсех

и на тях изгорях...

за луди билки

жадувах в мрака,

търсих ги навсякъде по света,

светулките следвах

и си мечтаех само за обичта.


С Бога беседвах  и сключихме сделка,

без да поиска мойта душа.

А после ме запозна

и любих се със Смъртта -

бе страстна жена.

Бавно отпивахме от нейната чаша

без да мислим двама за сутринта.

За звездите над нас

създавахме песни

с горещо вплетени тела и сърца.

Но после нещо и доскуча!


След време тя ме напусна,

а мене остави

да плувам в морето,

без да узная свойта съдба.

На прощаване ме погледна,

прокле ме да търся друга ръка,

целуна ме нежно и...

се разсмя...


След време

с айсберг се сблъсках и лодката потопи, 

а съдбата своя на друг подари.


Една нощ видях дъга в очи

и сърцето запя,

вместо в захлас да мълчи.

Фауст тя беше, а не Маргарита,

остана потайна, желана и скрита.


Красота подари ми и събуди мечтание. 

За нежно докосване породи се желание...

Полудява се от любов - прекрасно го знае

и дано не поиска с мен да играе.

Защото заклех се - моя ще бъде

или...

ще срутя света,

а под отломките негови

до мен ще е тя!


Дойдох отнякъде,

пътувам за никъде. 

Уморих се. 

За отдих приседнах.

До края поисках сили да събера,

понеже вулкан съм

и не ще мога

Даото мое да залича...

© Вили Тодоров Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??