8.10.2014 г., 12:32 ч.

Моето име 

  Поезия » Любовна
427 0 1

Влязъл си под мойта кожа

и ме месиш като глина.

Не, в калъп не ще ме сложиш –

волна и неповторима.

 

Прекрояваш ме, умуваш,

как по мярка да ти пасна.

Невъзможно ми се струва –

аз така съм си прекрасна.

 

Разчертаваш ми мечтите.

Хоризонта ми ограждаш.

Проектираш ми очите.

Направляваш мойта жажда.

 

Може... но в съня ти, скъпи.

Не забравяй мойто име.

Никому не го отстъпвам:

„Волна и неповторима!”

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Колко волни и неповторими има,
    но някои ги откриват чаак след дълга зима...
    Други пък калъпи чупят,
    но мечта не може да се купи...
Предложения
: ??:??