Удави ме отново с водопад от коси!
Погали ме с кадифени ресници!
Цвят на поляна от тебе струи.
Плитка разплиташ, безумнице...
Подари ми аромат на узряла лоза,
под звездиците прелестно ясни!
Искам само в теб отразена луна!
Омагьосай ме с парещи ласки!
Маслото в кандилцето...Мъничко. Свято...
Четири стъпки, а една е пътечката...
Остани си завинаги моето Лято,
под съзвездие Голямата Мечка!
© Красимир Дяков Всички права запазени