Окапваха листите тихо,
нашепвайки твоето име
и спомени с мене нахлуха,
за лято щедро, красиво.
Когато те зърнах на плажа,
да слизаш в горещите дюни,
замлъкнах и Бог ме наказа
с любов в онзи пясъчен юли.
С въже ли ме здраво захвана,
че в твоите стъпки все тичам?
Без сватба, покорно пристанах,
без клетви под кръст да изричам.
Навлизам и аз в своята есен
от плод и любов натежала
и пея за теб тази песен -
завинаги твоя оставам.
© Елена Всички права запазени