Боже, как си я обичам,
до мене само как се гушка,
нежно гали ме с езиче.
С тез очи кафяви...
съществото ми побърква!
Сутрин реша ѝ косата,
цункам си я по нослето влажно,
нежно бърша и очите...
Много си я аз обичам!
Никога не ме предава!
Гледа ме в очите!
Гледа да не ака в къщи.
Спокойно, хора...
това е просто
моето любимо куче...
© Христо Манчев Всички права запазени