Ето това е моето море с прибоя,
шумът от вълните и солените пръски...
И фарът, и на сирените воя,
изрисуваните нощи с вълшебни пръсти!

Това ли цял живот съм мечтала?
Или мечтите си от детството съхраних?
Прости ми, море, аз не бях го разбрала,
че с твоята магична сила се промених!

Че тази твоя, синя дълбочина,
в сънищата си колко пъти съм обичала...
И просторът ти син и тази височина
на вятъра, с който милиони пъти съм тичала!

Обичам те, мое бъдеще необятно,
шир безкрайна, спираща дъха...
И отдавам ти се, твоя съм... най-вероятно
с теб се раждам, умирам и цъфтя!