В моето небе облаци няма...
Моето небе сияе...
Нощта му е теменужно уханна!
Утрото - мисъл бездиханна!
На него има една единственна звезда!
Аз мога да си я достигна със ръка.
Моето небе е като детска рисунка!
Кръгличко и обградено със дъга!
Стига ми. В него съм си вместила света!
Не е огромен! Няколко човека!
Но в него с радост ще живея до века!
© Маргарита Ангелова Всички права запазени