Написано от Кити и Романтик / Христо Костов /
Замина си, и сбогом не ми каза.
Остави ме сама със листа бял.
Реших от твое име да си пиша,
а ти дори това не си успял.
Започвам аз, но цялата треперя.
Сълзите парят в моите очи.
Дали ще мога думи да намеря,
Сърцето ми се свива и боли.
Ти спиш сега, усмихваш се на сън,
а толкова е трудно да си тръгна,
студено е, дъждът вали навън, ...