Моето сърце

10.09.2006 г., 10:52 ч.

Поезия

819 0 13

Запява птица. Невидимо.
Звукът се носи на вълни.
Почти безшумно падат листи.
И есента е моето сърце
във приглушена охра,
в червеното спокойно,
в зеленото със хиляди отсенки.
Не мога да се отрека дори веднъж
от плавните воали на реката,
дори веднъж от семето
във черноземна пръст.
И се прекланям ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Моето сърце

Искате да прочетете повече?

Предложения