Навън сега горещо лято
изпепелява хиляди сърца,
ала от друг сезон завято,
страда - страда моето сърце.
То сега е замразено
от хиляди студени ветрове,
от зимни вихъри смразено
и във хилядите светове.
И ледът в дълбочина прониква,
ето бликва и кръвта,
като черна дупка тя пониква
и кърви във вечността.
И всеки ден то се бори,
бори се за лъча светлина
и не знам дали ще се пребори
и ще почувства топлина.
То самотно е, аз зная,
самотно в тази си борба
и не искам да призная,
че проклинам таз съдба.
Аз зная, то мечтае
за слънчевата светлина,
за глътка въздух и това е,
това е ЛЮБОВТА.
Де да имаше вълшебна фея,
та да промени света,
света, във който аз живея,
та дори и с есента.
Да размаха пръчица вълшебна,
та да разтопи снега
и със песента лечебна
да ми помогне веднага.
Ала няма нито фея,
нито слънчеви лъчи,
има само архиерея
и единствено боли.
© Иван Ванчев Всички права запазени