Сърцето ми копнее топлина,
погалване от лека, влюбена ръка.
То иска песен, тиха светлина,
целувка, просто, ей така.
– Хей, стига толкова ритници,
то колко, милото ще понесе.
И колко още ледени плесници,
върху туптящото му алено лице?!
То иска с любов да дава младост,
да пее в ритъм с нечие сърце,
да бъде силно, блъскащо от радост
и щедро, с прегръщащи ръце!
О, ти сърце докато аленееш,
докато ти туптиш и живо си,
все пак, любовно ще копнееш,
и винаги ще си останеш – ти!
Обичам те, сърце, защото
ти мое си, едно-едничко си,
но бих те подарила аз, защото
не искам, тъжно ти да си!
© Люси Атанасова Всички права запазени