Познаваш ме добре

поглеждал си в моето сърце.

Сега се правиш, че не знаеш мойто име,

ако можеш, отрови ме.

Че те обичах, да, сгреших!

Любовта си мислех, че открих,

че съдбата си промених.

И тази вечер май препих,

река от сълзи направих.

Погледни ме пак,

не се ли питаш как

след мен ще можеш да живееш

и пак отново да се смееш?!

Аз мога и ще си отида...

но ти оставаш наполовина.

Дори и да не осъзнаваш,

сърцето ми отдавна притежаваш.

И то тихичко моето име ще шепти,

за съществуването ми ще оповести.

Всеки ден в един и същи час

алармата в главата ти ще звъни,

образът ми в ума ти ще кънти...

Но ти няма да заплачеш,

по някой друг в деня ще се захласнеш.

Само някъде далече по едно сърце ще се разбива,

щом мойта някогашна болка в себе си открива.