Знаеш ли кое е моето "вкъщи", мили мой?

Там в прегръдките ти за мен е миг покой.

Искам да се прибера "у дома", сега

и там при теб аз нежно да заспя.

Моят дом не се вижда,

но всеки за това чувство трябва да ми завижда.

Чувството, което ме кара щом ме прегърнеш ти,

да се чувствам "у дома". Невероятно е, нали?

Знаеш ли, любими, колко уютни са твоите прегръдки?

И как искам да пия от устните ти любов глътки по глътки...

Знаеш ли как всичко изчезва, когато съм си "вкъщи"...

даже и времето е красиво, когато на вън вали и се мръщи.

Забравям за всичко, забравям за хората.

Твоята прегръдка е за мен опората!

А устните ти сладки и меки ме опияняват,

а очите... очите красиви - те ме заслепяват.

Обичам те, любов! Обичам те и искам "у дома",

искам да запълня тази празнина.

Искам в прегръдките ти аз да се скрия

и щом заспиш, искам да те завия.

После ще те гледам как спиш сладък сън,

а дъждът ще удря лекичко по прозореца отвън.

Ще се радвам, че съм "вкъщи" при теб...

Обичам те, беб!

Г.Петкова

февруари 2015г.