Колко точно мога да обичам?
И въобще способна ли съм на това?
Душата си пред друг да разсъбличам
и да дам на друг да чуе нейните слова.
Най-дълбоките си мисли тихо да прошепне,
замислено да изрече най-крехките мечти.
Обезверен в бездната гласът ù да отекне
и да си каже: "този път успях почти".
Възможно ли е някой истински да ме обича?
Позволявам ли му? Позволявам ли на мен самата?
Или чувствата му неуверено отричам,
предпазвайки се от болка нова и добре позната?! ...