Мога да те докосна и да те целуна мога,

но мога и да те оставя, сам, неразбран,

мога да ти кажа сбогом.

Спри да искаш да можеш, да знаеш,

спри да бъдеш обсебващ.

Не искам да искаш да можеш,

искам да можеш да поискаш...

Да видя пламъка в очите ти и да знам,

че още гори за мен,

искам да помолиш сърцето ми за

втори шанс...

Не ти трябва да искаш да знаеш, стига само да ме погледнеш...

там съм и те чакам, пак там, пак на кръстопътя черен...

Ще те докосна, само пожелай да останеш...

Спри! Нищо не е свършило, но ти, ти избра...

Да, понякога случва се така,

любовта уморява, наранява...

Пак сме неразбрани, угаснали, безтрепетни... -

не сме по-различни...