Vedrin (Ясен Ведрин)
212 757
27.10.2019 г., 19:58 ч.  

Момчето, което боли 

  Поезия » Гражданска
796 6 6

Ще ми върнеш ли, Боже, годините - синя идилия?
Остарялото в мен да младее дори до момче.
И когато ме питат: Реката от скърби изпи ли я?
- да се скрия без отговор с вяра на малко врабче.

 

Аз си търся простора - не онзи, пределно високия,
но връвта, на която простираше мама пране.
И мечтите желая си - не като клипове в "Нокия",
но онези, в които прежулих ръце, колене...

 

Искам сутрин на вирчето, с нежния дъх на салкъмите.
Или вечер на кино с машината, дето бръмчи.
Дай ми сините гуменки... Даже на дядо налъмите.
Дай ми тези, изгубени в детството, мои очи.

 

Изори паметта ми, защото потънаха в буците
цели цветни години от пъстър и жив панаир.
Само в сънища бледи понякога топлят ме звуците
да напомнят това, що не връща се вече подир.

 

И да кажа, че жив съм - защо е? Да пълня статистики?
Или вече съм болест, каквато светът не цели...
От затвора на бъдното, Господи, дай ми амнистия!
Свободата си искам... Момчето, което боли.

 

Ясен Ведрин
(Жълтици в дъбовата ракла)

© Ясен Ведрин Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Да върнеш времето назад?! Дали си струва?! Наяве, но кога - сега, за час или насън?! Бързахме към бъдещето, а сега детството все повече ни приласкава с онази нежност, която оценяваме едва сега...Много ми хареса!
  • Понякога невъзможното ни прави ценители на красивото в живота!
    Хубаво е!
    Поздравления,Ясен!
  • Благодаря ти, Мария! Имах в детството на село една ракла, в която обичах да бъркам и да ям шамари! Там баща ми държеше стари фотоалбуми, вестници и разни други дрънкулки!
  • Жълтиците са не в раклата, а в душата ти!
    Много мил и по детски чист стих, който награждавам с аплодисменти!
    Браво, Ведрин!
  • Благодаря, Хари!
  • Поздравления!
Предложения
: ??:??