МОИТЕ МИСЛИ
Като бездомни моите мисли
отлитат, разпиляват се кръжат.
Житейски и човешки истини
преследват в нелекия си път.
Нека да е вихър, или страст,
борба жестока на живот и смърт.
Жадувам гордата ви бурна власт
като природен зов с кръв и плът.
Улавям ви в стихове и проза -
редички писани в замах.
Там всяка има своя поза -
надменна, горда, или в страх.
Така със мене ще шептите
днес, утре и на поколения.
На някого, вярвам, ще дарите
вдъхновените ми мигновения.
Щастлива съм, че се родихте в мен.
Собственически не ви притискам.
Като радост и болка сплотени,
безконечно да шепнете искам...!
2014 г.
© Надежда Борисова Всички права запазени