Моите пролети
Разпръснах пролетите
двадесет и пет
по петолинието...
А нотите в живота
още плахо сричам.
Пораснах ли?
Надвих ли болка
и безсилие?
В очите ми се взира
палаво момиче.
Играя си все още ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.