Убиваше ги бавно, уж небрежно.
Премахваше им блясъка до бяло.
Забравяше какво било е нежно.
Спря да искаш да е цяло.
Не виждаше, че ги обичах.
Желаеше да махнеш всичко.
Раняваше, а аз отричах.
Загасих дори свещичка.
Убиваше ги още и безспирно.
Паднаха звездите ми сломени.
Някога блещукаха си мирно.
Сега стояха вкаменени.
© Мария Всички права запазени