Мой грях

Жадувам те,

осъзнавам,

губейки те,

съжалявам!

Ти беше всичко,

само те желаех,

знаейки отлично,

че ще се покаех.

Грешен съм,

пред теб и Бога,

объркан съм

и пълен със тревога.

Пронизах те,

сякаш с огнен меч,

погалих те

и почна дива сеч.

Усещах се,

що сторих,

мразех се,

но се преборих.

Пътят е бодлив,

а ти се се затичала,

венецът тъй трънлив

на себе си окичила.

Плащаш смъртния ми грях,

ала не това желая,

млад съм, но осиротях,

от болка ти аз ридая!

Търсейки спасение,

душата иска мира,

намирайки уединение,

сърцето болно спира!