Мой свят

      По пътечка към Луната

      някога ще полетя:

      - Отворете ми вратата,

      мои чудни Небеса!

      Ще попита Месец ясен:

      - Ти защо си тук дошла?

      Мигар тясна е Земята

      за човешки чудеса?

      Ще надникнат и звездици –

      дружки мои през нощта:

      - Ти раздаде ли, сестрице,

      всичко твое на света?

      Чак тогава ще погледна

      отвисоко и назад

      към Земята необгледна

      и заспалия там свят.

      - Сън дойдох да ви изпрося,

мили, хубави звезди,

че безсъница аз нося..,

Месечко, не се сърди!

- Аз почивка не познавам,

през нощта светя един!

Ако искаш, до забрава

с теб света да осветим!

- Ние също все сме будни,

че през Новата Луна,

ако няма и дежурни,

ще е пълен мрак, тъма!

- Ти върни се на Земята,

само там търси покой!

Взех си сбогом с Небесата...

затова светът е мой!

2001г.