24.05.2008 г., 22:53 ч.
Може би
Може би ще дойда плахо до теб.
Да ти се усмихна (с насълзени очи).
Може би ще бликнат думите без ред.
И после ще утихнат (като морски вълни).
Може би ще разбереш (или пък не?)
И ще ме прегърнеш.
Може би и ти ще се разкриеш (дали?)
И ще те прегърна.
Може би така ще спре да боли (нали?)
и към теб ще се обърна:
„Кажи, че ще спре да ме боли...”
... ”Кажи как радостта си аз да върна...”
Да ти се усмихна (с насълзени очи).
Може би ще бликнат думите без ред.
И после ще утихнат (като морски вълни).
Може би ще разбереш (или пък не?)
И ще ме прегърнеш.
Може би и ти ще се разкриеш (дали?)
И ще те прегърна.
Може би така ще спре да боли (нали?)
и към теб ще се обърна:
„Кажи, че ще спре да ме боли...”
... ”Кажи как радостта си аз да върна...”
© Енд ъф флауърс Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
хубавко е
харесва ми -
ще спре да те боли,ти си сладко бонбонче-и го заслужаваш,иначе поздрави за прекрасния стих
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
