Може би времето безвъзвратно е минало,
може би все още в спомените ми тече...
а може пък отдавна да е спряло
и след себе си чувствата влече...
Може би то в моите дихания
ще среща радост и тъга
и в тези розови забвения,
сякаш да минава под дъга...
Може би е страх злокобен -
това, което беше и ще е,
а може и да е пространствен,
пречупен образ огледален на лице...
Може би ще го отмият дъждовете,
а ветровете бурни да го отнесат,
но той ще носи със себе си греховете,
които и да искат, няма да го погребат...
Може би...?
© Тинка Найденова Всички права запазени