17.01.2010 г., 10:21 ч.
Може би аз, а може би ти...?
Може би аз, а може би ти бе по-умният в тази игра
и захвърли на дявола всичко, помъкнал си кръста в нощта?!
И когато часовникът млъкне и животът бездънно заспи,
побелели от прах ще се търсим - може би аз, а може би ти...
Може би ти, а може би аз полудях от безсилие сиво
и безумно се лутах по пътя, опрощение търсейки живо?!
И когато ни времето върне и за примирие удари час,
кой ще си проси разплата? Може би ти, а може би аз?!
Може би аз, а може би ти да се сърдиш на себе си искаш,
а виж, догоря ни свещта... сърцето ми в шепата стискаш...
Остави го, след теб е ненужно, обгорено е и не тупти!
Аз не искам го, кой ще го вземе? Може би аз, а може би ти?
и захвърли на дявола всичко, помъкнал си кръста в нощта?!
И когато часовникът млъкне и животът бездънно заспи,
побелели от прах ще се търсим - може би аз, а може би ти...
Може би ти, а може би аз полудях от безсилие сиво
и безумно се лутах по пътя, опрощение търсейки живо?!
И когато ни времето върне и за примирие удари час,
кой ще си проси разплата? Може би ти, а може би аз?!
Може би аз, а може би ти да се сърдиш на себе си искаш,
а виж, догоря ни свещта... сърцето ми в шепата стискаш...
Остави го, след теб е ненужно, обгорено е и не тупти!
Аз не искам го, кой ще го вземе? Може би аз, а може би ти?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Дида Христозова Всички права запазени
Предложения
-
-
Две чорапчета бели, очи като циганско лято – мойто кученце черно и първият детски приятел... Как бес...
-
Аз си отивам само по веднъж. Недей ме следва, стъпките ми парят. Прохладата на плачещия дъжд пътека ...
-
Миг преди бурята само някак измамно е тихо. После ще лумне бял пламък и скоро няма да стихне... В ог...
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
