kaziyka (Мирослава Грозданова)
100 348
1.05.2007 г., 16:56 ч.

Може би бях аз... 

  Поезия » Бели стихове
713 0 6

Млечно-сивото кълбо по
Божиите индигови Длани
се спука като стъкло
и се разпиля в жарта...
на човешките рани.

              ...

Вече не съм като нея
(и не светя с нечие 
              ... отражение).
Луната е истински светла,
чиста и сбъдната.
Аз все още...
пред залезите немея.
Ти дойде твърде късно
(не можах да се влюбя...
                по залез).
Луната подрани свъсено
              и я намразих.
Стените на храма са голи,
(храмът беше душата ми),
но там...
никой не се моли...
Преди светех...
светлината бе чужда
(храмът се срути).
Остана моята собствена,
затова ти се струвам
повече тъмна...
            
            ...

Чух обичта ти да шепне,
но бе твърде късно.
(залезът по очите ми лепне)
А луната подраняваше
... свъсено-
светла, чиста
и преждевременно сбъдната
(очите студени са,
като греещ елмаз).
Тя разби сърцето ти
(а може би бях аз)...

© Мирослава Грозданова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??