Аз съм вече дама на възраст,
така да се каже;
тихичко си отглеждам
една котка и две костенурки;
децата ми
отвреме на време ме навестяват...
А ти спря до мен
и от дума на дума те пуснах
в моя свят на фантазии -
празна стая,
в която ечат гласовете ни.
Онзи брокер - животът,
дошъл бе
да продава душата ми
и ти показваше
колко е светло
при мене
и колко просторно.
Да, страхувам се
да не се окажаш и ти
поредният скитник,
който нощем завива мечтите си
със проядени от молците любови,
който спи на кашони,
който пише
стихове за звездите,
а на утрото рови
за изхвърлени къшеи в кофите.
Добре, настанявай се!
Не ми пука,
ако ме обявят и за луда!
© Павлина Гатева Всички права запазени