Може би...

(защо дойдох?)

Убиваш ме на глътки в еуфорията

от чувства и желания.

Превземаш го света ми

в призмата на своите мисли и терзания.

А душата ми уморена от тревога,

на колене, в килия проси милост...

В агония и сред черен огън,

тихичко загива, оставена от теб в немилост.

......................................

Аз не дойдох за да си отида

жалка, сломена, омърсена...

Аз не дойдох и да взимам

нежност от  лудостта ти ранена...

Аз не дойдох за обичта ти.

Нито жестокостта желаех.

Аз дори не заобичах късче от света ти.

Полудяла бях, за туй грешките мечтаех.

................................................

Аз дойдох за да си ида

друга, различна и студена.

Аз дойдох за да те отмина...

Ала от ръцете ти бях наивно смутена.

И идвах доста често.

Криех се от себе си във твоя свят.

Целувах те, а ти до болка грешен,

окова бе ми в заобикалящ морето бряг.

...................................................

Може би дойдох, защото

имах нужда от закрила.

Ала ти не бе този, който

ще обича и ще ме нарича „мила"...

Може би дойдох, тъкмо за да си ида.

Може би дойдох и някому сега се вричам...

Може би дойдох да прося милостиня...

Може би дойдох, защото имам нужда да обичам...