(продължение на "Ще поискам")
Можех да поискам всичко -
актьорска маска за лицето,
желязна броня за сърцето,
тяло с мускули на Аполон,
или Тартюф да бъда даже.
Можех да прибавя и това -
алчността при теб да доведа,
грубостта ми амплоа да бъде,
да се възползвам от лъжа,
фалшив да съм във любовта.
А аз, наивникът… поисках -
при теб съдбата си да отведа,
да отдам безспира на безкрая,
сърцето си от мен да отделя,
щастлив да бъда с тебе в рая.
Сега, приседнал в самотата,
сред лютивия цигарен дим,
загледан в мислите на мрака,
изтръгват сълзите от своя вир,
душата от лъжовният ти пир.
© Йордан Малинов Всички права запазени