А можем ли да бъдем вече други –
признателни, почтени и добри.
По-свестни, както казват и по– луди,
така наричат свестните, нали?
Мостове да строим, а не огради,
да бъдем заедно в добро и зло.
Не къщите, а нашите площади,
да сбират чувството ни за любов.
Да знаем, че от нас зависи всичко -
омразата, вината, обичта.
Изкуството да се държим прилично,
да искаме красив да е света. ...