Със вкус на морски бриз
и дъх на топло лято,
погалва слънцето ръцете ми
и чувствам се така богата!

Помолих те да ме спасиш,
но ти не правиш нищо,а напротив
потъвам още по-дълбоко във морето,
а ти дори не ме и съдиш!

Защо така на тебе се обричам,
че с погледа си ти ме задължаваш.
Дали защото много те обичам,
или защото може би го заслужаваш?

Опитвам се без тебе да живея,
да пиша,а понякога да пея,
но думите излизащи от вътре
са винаги така красиво тъжни.

Не ме моли да пиша весели неща,
когато покрай мен е само мъка
и свикнала със своята тъга,
щастлива съм,че съществувам!