Душата ми е взета в робство гнетно
на спомени, избягали във моите мечти,
в които минало и бъдеще едно са,
а в тях навсякъде си само ти.
Очите ми изплакали са всичките си сълзи,
последната изсъхна непроронена,
дори дъждът престана да вали -
макар и облачно, небето е пресъхнало.
Сърцето ми не зная още ли тупти -
в паяжина здрава омотано е.
Единствено забързва като влезеш ти,
но вериги да разкъса невъзможно е. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация