Никой не преброява
усмивките...
всички сме свъсени,
мрачни,
с очи в нищото впити,
а мечтите...
мечтите са
все еднозначни:
служба, пари
и красива кола,
богатства безчет
и палати...
а душата дълбае я
кръвожадна ламя.
Завист и злоба,
в унисон
с лъскави дрешки
са новата мода...
Боже, умолявам те
дари ни отново
чувства човешки!
© Мария Манджукова Всички права запазени
Поздрав и прегръдка!!!