tina (Нина Василева)
2 0
29.05.2005 г., 21:36 ч.

Молитва 

  Поезия
1288 0 3
 Молитва

Къде ли не търсих очите,
пред които спокойно да плача
топлите длани, косите,
мечтани до късно в здрача.

Къде ли не скитах в живота,
какви ли сълзи не видях,
дали те отминах с охота.....
наивна и глупава бях.

А днес се изправям без милост
пред твойте красиви очи,
да съдя за минали грешки,
да гоня отминали дни.

Но вместо да съдя, прощавах,
поемах отново на път
и сякаш сама се наказвах,
щом спира от болка дъхът.

И срещах фалшиви миражи,
и дявола в твоята плът,
безлюдни и тихи етажи,
търсейки изход без път.

Кой си? Къде си? Незнам.
Откривах те щом те изгубя,
изчезвайки в тъмното сам
още преди да се влюбя.

Вечер поглеждах звездите,
твоята сянка пред нас,
тихо изтривах сълзите,
молейки Бога на глас.

Господи, що ме наказа
да търся в пустиня сърце,
болката силна ме смаза,
но пак ще протегна ръце.

Пак ще поискам да страдам,
да плащам със сълзи за нощ,
всичко от себе си дадох,
цялата, истинска мощ.

Щом това е за тебе цената,
ще плащам, когато боли,
когато е залез зората,
без две хубави............сини очи !!!






© Нина Василева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • много хубаво, много дълбоко .. и много тъжно! поздрави, страхотно е !
  • След страданието идват най-хубавите дни.Всичко,което очакваш е напред!
  • Не те е наказал -
    дал ти е възможност да виждаш
    а това е дар ...
    Понякога
    страданието е най-големия дар!
    Движи ни!
    И живи сме, но светли са - светли
    са дните...
Предложения
: ??:??