МОЛИТВА

 Дрехата бавно се изхлузва от умореното ми тяло,

тръпнеща и несвенлива Eва в рая да съм,

непознаваща листото на смокиня, невкусила от ябълката на греха,

сред обширната Божествена земя...

на мъжа отсъдена да бъда муза.

Във водата омайна потопена,

невидима, ръката на Йоана,

тялото ми от грехове прочиства.

Новородена и покръстена,

същността ми възродена

във въздишка коленичи във молитва дълбока към ВСЕВИШНИЯ.

За днешния изминал ден,

за утрешния, що е още нероден, в дипли нощни стаен...

ДА ПРЕБЪДЕ В ЦВЕТА НА СВЕТЛИНАТА ТВОЯ, ГОСПОДИ!

Пощади ме!

Като в страници на книга заредувай 

мойте земни страсти и неволи...

до мига, във който душата ми,

немирна и гонеща онези 

беснеещи снопчета пред мен във ВСЕМИРА,

най-истинската любяща прегръдка

                                                 я залюшка... 

В ИМЕТО НА ИСУС ХРИСТОС

                                                                                         Амин!