Barona38 (Ивайло Терзийски)
348 6640
25.09.2016 г., 8:52 ч.  

Молитва 

  Поезия » Любовна
2257 9 13

 

 

Ако още те има, поне дай ми някакъв знак,
нека твоята воля пребъде и царството твое,
нека падне нощес, изведнъж, над градините, сняг
и засвети душата ми – тъмно планинско усое.

Дай на мама отново чевръсти и силни ръце –
да простре сутринта овехтялата риза от думи,
зад която съм крил уморено от обич сърце.
Дай на скитника – дом. Нека хляба нощес да целуне.

Дай на тази вдовица, отсреща, две шепи небе,
да засее от своята вярност – по няколко стръка,
и мъжът, с който дълго в неволя и в радости бе
нека идва в съня и по-често, равнец да ѝ мъкне.

Дай на моя съсед, който пие от виното сам
шепа верни приятели, дето ще викнат: наздраве.
И света, ако трябва, смали, да не е тъй голям, 
огън общ наклади – да се сгреем – насън и наяве.

На доброто, щом пламъкът, ласкав, нощес, израсте
и задълго челата ни слепи съдбовно покръсти,
от смълчания хълм нероденото мое дете
ще се спусне – косите ти дълги, да среше със пръсти.

© Ивайло Терзийски Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??