Но плашат ме сълзите. Честно.
Особено изплакани вечерно.
Те крият много неизвестни,
които няма как да пренебрегнем.
Сълзѝ на радост, гòрко отчаяние,
сълзѝ на щастие и стоицизъм
са скрили най-великото страдание.
И весели са. До цинизъм.
Пристигнат ли в черта на хоризонта,
където залезът залива здрача,
прости ми, Господи, ще ти измоля:
"...И помогни ми също да заплача!"