Молитва
(монолог на една отчаяна поветица)
О, Господи! Владетелю сенникоцветний!
С какво гнева ти черен аз събудих,
та днес безпрекословно ми отреждаш
тъй жалко ъндърграунд съществуване –
неетеричномаслено от завист да се вия,
кореноплодно да се гърча под небето…
О, Магд-е мой!
О, Джо-же!
Meru Dio!
Отдай ми място и на мен в гърнето!