13.02.2007 г., 3:12 ч.

Молитва 

  Поезия
5.0 / 2
1041 0 3

Понеже знам - не можеш ти да бъдеш
във този кратък и горчив живот
напълно моя, само моя, тъй че
молитва шепна аз към Господ Бог

„О, Боже, направи това, когато
от тялото душата отделиш,
със нейната я слей и то докато
го има този, оня свят и виж -

Съдбата ми със нейната да срещнеш,
да бъдем двама горе – аз и тя,
да бъда нейн, да бъде моя вечно –
ако ли не - във ада да горя!”

Че няма рай, във който аз да бъда
щастлив без нейната гореща длан,
че няма ден, че няма нощ – присъда,
че няма миг със друго пожелан!

© Станимир Власакиев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
  • Сто години валя. Сто години останах без суша. Всеки миг се втечни в многолюден и тъмен безкрай. Аз т...
  • Признах, че в ореолите от злато октомври идва с приказна каляска. Прогонените капки дъжд от вятър, п...
  • И тази нощ осъмна на паважа невръстен просяк, сред мъгла и киша. Разтърка сънено очите влажни, сълзи...

Още произведения »