Понеже знам - не можеш ти да бъдеш
във този кратък и горчив живот
напълно моя, само моя, тъй че
молитва шепна аз към Господ Бог
„О, Боже, направи това, когато
от тялото душата отделиш,
със нейната я слей и то докато
го има този, оня свят и виж -
Съдбата ми със нейната да срещнеш,
да бъдем двама горе – аз и тя,
да бъда нейн, да бъде моя вечно –
ако ли не - във ада да горя!”
Че няма рай, във който аз да бъда
щастлив без нейната гореща длан,
че няма ден, че няма нощ – присъда,
че няма миг със друго пожелан!
© Станимир Власакиев Всички права запазени
Поздравления!