6.04.2008 г., 14:25 ч.

Молитва 

  Поезия » Любовна
609 0 5
Прозорецът преглътна светлината,
свирепо потече от нея нощта,
аз стоя без звук в тъмнината -
залязла, нещастна, убита... сама.
Опряла длани в длани за молитва,
моля се за малко късче топлина,
но болката в душата не затихва,
изгарям бавно, както падаща звезда.
Защо едни са радостни, без сълзи
посрещат първата разпукала зора,
а други, със усмивки пусти, мъртви,
потапят се отново в самота.
Аз моля се да мога да се смея,
да бъда като капчица роса,
но само, само да преодолея
тази толкова горчива самота...

© Камелия Кацарска Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??