Не знам какво ми стана

не знам защо сега

унилост ме обхвана

и страшна самота

Поседнал в тъмен ъгъл

подпрян на влажната стена

животът ме излъгал

отнел е радостта

А паяжини над мен се веят

муха оплетена в тях бръмчи

и паяците ми се смеят

ловът им винаги върви

Да, трябва нещо да направя,

да се подтикна сам

от хаоса да се избавя

изпускайки гнева събран

Аз ставайки развях парцала

разгоних насекомите гадинки

изцапа се стената бяла

със слуз и корушинки

Тъка начален тласък дадох

поврат подтикнах ей тъка

и нова ситуация  създадох

със тез “решителни“ дела

тъка динамиката стана друга

но все тъка си бавно крета  

и въпреки това, обхванат от възбуда

аз чувствам моята победа

Затуй  сега е време за молитва

в подкрепа на съдбата

прекланям  мойта тиква

със алкохол налята

Молитвата е нещо лично

интерпретиращо света

със свойство нетипично

във нова светлина.

Езикът там е сложен

неразбираем чак дори

 човек шептящ набожен

духът да разведри :

“Ооомин,ооомин, буци трии

сам забрах торби

негодуй нареч за зло

беж пари в джобо

Набери закун за ядове

храни снорби зверове

и от туй наври заквас

та не опнеш слатен пас

Джакай сам за политик

смрънди му един ритник

и не куцай и не глее

фушни хашно наргиле

Но накрай кръсти НА НО

лето новое АНО

и не пей, а блей

гад послед се смей“