Понеже те обичам до безкрайност,
а някак си не мога да забързам времето,
реших да замълча и не случайно –
(такива бури не разхлаждат в жегата.)
Но ти не си мисли, че онемявам,
защото думите не значат нищо,
пред туй, което ще ти давам –
така да разбереш, че Ти си всичко!
Не ме корѝ, че драматичен съм!
Усещала ли си ме как докосвам?
И пулса ми крещи до сричане,
на всяко чувство в мен що нося... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация