Молитва в храма

                    Пролет,

закичена с корона на разцъфнала вишна.

                    Пролет,

танцуваща във валсова стъпка с ухаеща бяла премяна.

Покана за ласка и нежност и окапал цвят,

                 и жаждата вече я няма.

Крясък от болка в  песента на душата.

                  Жар в гърдите без пощада гори.

Какво изгаря чувствата--любов или омраза?

Терзание или сам Бог показа как болката вика

или извора на човешката страст многолика гори.

                        Дар Божи ли е всичко неясно

              или Земята - майка с обич сътвори човека

вечно с мъка да твори.

Сърцето скрило мисълта и викът на ехото.

                      Разгръща жадно длани с богослов към

човешката зима и свива венец от изгрева до залеза

и в  частиците на времето

                                 гнездо и храм с молитва открива.